Зад облаци от тъмна красота,

от бури взели сила страховита,

на малка уличка в града,

от слънчеви лъчи – гнездо е свито.

На уличка – между липите,

виждаш ..... дом на мечтите.

Весел, бял и голям,

пълен с детска глъч

и със вълшебен плам.

Дом - на шегите,

дом – мост към звездите,

дом, във който е събрана радостта,

дом – пълен със наивна доброта.

Лъха те безгрижно детство,

вълшебни, пъстроцветни дни,

и пътища, които стигат до сърцето,

приятели и безброй игри.

Какво, че са малки децата?

В сърцата им сили растат,

Тъй както от капки се ражда реката,

И от стъпки – големия път!

      Автор: Д. Караиванова - Директор на ДГ 7 " Светулка"

В самият център на големия град има място, в което се въдят светулки. 

Всички мило го наричат „Светулчицата“. 

Зиме и лете по дворовете и поляните на това място танцуват стотици малки искрящи звездни фенерчета. 

Високи и снажни ели, борове, кедри и кестени ги ограждат като тайни великани не само за да ги пазят, но и да ги чуват. 

Как пеят, как разказват, как плачат, как се смеят, как тъгуват, как се учат…

Като техни по-големи братя вековните дървета шумолят галени от вятъра и бавно свеждат клони, 

за да ги прегърнат, да ги погалят, да успокоят игривите им гласчета…
Ех, какво ли не бяха виждали тези дървета през половинвековния си живот!
Светулките се рояха и множаха напук на сушата, на жегата, на мразовитата зима, на натрупания сняг, 

на ледения вятър през всичките тези години. 

Денят им започваше по тъмно и завършваше по тъмно, 

а те винаги намираха начин да греят като стотици малки слънчица.
Всяка сутрин оформяха ореол от светлина, 

а мъничките фенерчета разпръскваха надежда за утрешния ден…

Искриците живот…,непреходни през годините…Светулките...
Деляна Караиванова - Директор на ДГ №7 "Светулка"