СВЕТУЛКА – ДОМ НА МЕЧТИТЕ
Деляна Караиванова - директор на ДГ №7 "Светулка"
Зад облаци от тъмна красота,
от бури взели сила страховита,
на малка уличка в града,
от слънчеви лъчи – гнездо е свито.
На уличка – между липите,
виждаш ..... дом на мечтите.
Весел, бял и голям,
пълен с детска глъч
и със вълшебен плам.
Дом - на шегите,
дом – мост към звездите,
дом, във който е събрана радостта,
дом – пълен със наивна доброта.
Лъха те безгрижно детство,
вълшебни, пъстроцветни дни,
и пътища, които стигат до сърцето,
приятели и безброй игри.
Какво, че са малки децата?
В сърцата им сили растат,
Тъй както от капки се ражда реката,
И от стъпки – големия път!
СВЕТУЛКИТЕ
Деляна Караиванова - директор на ДГ №7 "Светулка"
В самият център на големия град има място, в което се въдят светулки.
Всички мило го наричат „Светулчицата“.
Зиме и лете по дворовете и поляните на това място танцуват стотици малки искрящи звездни фенерчета.
Високи и снажни ели, борове, кедри и кестени ги ограждат като тайни великани не само за да ги пазят, но и да ги чуват.
Как пеят, как разказват, как плачат, как се смеят, как тъгуват, как се учат…
Като техни по-големи братя вековните дървета шумолят галени от вятъра и бавно свеждат клони,
за да ги прегърнат, да ги погалят, да
успокоят игривите им гласчета…
Ех, какво ли не бяха виждали тези дървета през половинвековния си живот!
Светулките се рояха и множаха напук на сушата, на жегата, на мразовитата зима,
на натрупания сняг,
на ледения вятър през всичките тези години.
Денят им започваше по тъмно и завършваше по тъмно,
а те винаги намираха начин да греят като
стотици малки слънчица.
Всяка сутрин оформяха ореол от светлина,
а мъничките фенерчета разпръскваха надежда за утрешния ден…
Искриците живот…,непреходни през годините…Светулките...
В ОЧАКВАНЕ
Деляна Караиванова - директор на ДГ №7 "Светулка"
Наближаваше Коледа.
В Светулчицата, както нежно я наричаха, трескаво се подготвяха.
Нина старателно украсяваше сурвачката, като преди това беше отделила няколко пъпчици-сълзички за късметите в баницата. Навървяше белите пуканки, за да са бели дните. Усукваше ярко червен конец против уроки и лошотия. Нареждаше чевръсто ошав, за да са мъдри и смислени делата на Светулините.
Милена с внимание и нежност подреждаше сребристите елхички до нарисуваните огромни снежни преспи и топлина заливаше сърцето ѝ. Спомените от изминалите Коледи тук, в Светулчицата, бурно нахлуваха в главата и замъгляваха синия поглед.
- Еееех, как бързо лети времето! - мислеше си тя и като на кино преминаваха скъпи моменти от безметежната отминала младост, сграбчвайки я здраво за гърлото...
С искрящи топчици в ръце, пъргава и скоклива като сърничка, весело подскачаше Нели. Припявайки коледен шлагер на Джъстин Бийбър, връзваше копринени панделки, раздаваше широки усмивки и пръскаше щастие навред.
Краси смело танцуваше на върха на стълбата, извисяваше любими на всички баритонови трели и полюшваше в такт най-ярката и красива коледна звезда, чието място естествено бе отредено за върха на елхица-сестрица.
- Светулини! Вижте! Не е ли магия? - рече тя. - Светна нашата звездица-светлица! Нека ни свети, нека ни топли! Нека благост в сърцата ни носи!
- Наистина ще бъде! Вижте! - провикна се Билянка, като сочеше към първите проронващи се от небето снежинки. А те, като крехки ангели летяха около черните клони на дърветата и танцуваха ли, танцуваха, а светът ставаше по- бял и по-чист. Нима не беше магия...
Всички вкупом се затичаха към заскрежените прозорци и без да се споглеждат зарисуваха нанизи от блестящи сърца.
Весита-та кротко пишеха късметчета. Едната ги наричаше за здраве. Другата - за любов. Защото знаеха, че от тайното съприкосновение на дряновите пъпчици с малките написани листчета, се ражда магията.
- Идвааааааам! - влетя Валя с цъфнали като трендафил трапчинки, обгърната с огромен пухкав шал и игриво подскачаща коледна шапка с помпон. Подреди дръвцата в камината, плесна с ръце, къдравко се засмя и засия.
- Коледа ееееееееее! - звънко приши криле на всички мечти връхлетялата отвън Моника, като раздаваше на всички борово ухание, захарен памук и портокалови корички обвити в шоколад.
- Коледа е! - тихо изрече Късмета и без никой да го види, приседна доволен до камината. Беше решил при Светулините да остане. Защото имаха нужда от него и го заслужаваха.
КОЛЕДЕН СЪН
Деляна Караиванова - директор на ДГ №7 "Светулка"
Новите обувки слагам под елхата. Защото знам, ще се отвори в полунощ вратата.
Той тихичко ще влезе, ще направи крачка и ще ми остави някаква закачка.
Но защо се случва все да съм заспала?
Много ми се иска да го бях видяла…
Само си сънувам на кравайче свита, как ще ме завие, ако съм отвита……
Как до мен той тиииииихо ще приседне,
кротко и за кратко сладичко ще си подремне…
И как вълшебно звездата от елхата ще заблести сияйно,
а играчките ми в шкафа, ще започнат да шушукат тайно…
Как мокрото носле на Рошко ще се сгуши в скута,
И само ще примляска във съня си, едва чуто…
Как тихо ще засвири чайникът със чай,
а от кухнята на мама ще ухае боровинков сочен пай…
Как вятъра в комина ще засвири свойта песен.
Ще затанцува и лудува със мъглите весел, весел…
Как лунен лъч ще спре на любимата ми кукла,
и закачливо ще се настани на русата ѝ букла…
Как ситен прах вълшебен ще се завърти навред,
Магия някаква омайна ще наръси всичко – ред по ред…
Как баааавничко ще се отвори капака на кутията,
и тих ристален звук ще сепне балерината…
Ще затанцува тя на палци - неземно,
грациозно, а оловният войник ще забарабани еуфорично грандиозно…
Ще вдигнат всички шум до небесата и ще предизвестят
Рождественската Нощ - тъй свята…
И ето! Ще се събуди моят дядко, моят дядко – белобрадко…
Ще ме помилва със усмивка блага,
И нарамил коша ще прекрачи прага…
За миг ще се обърне и ще ми помаха,
А аз сънливо ще се ослушам в тишината свята,
Дааааа…..Коледна камбанка звънка на елхата,
Коледаеееееееее! Коледа богата!
КАМЪЧЕТО-СЪРЧИЦЕ
Деляна Караиванова - директор на ДГ №7 "Светулка"
Имало едно време, едно камъче. Ама, не обикновено камъче. А камъче-сърчице. То кротко си лежало на пътеката. Горе в планината. Високо. Почти до облаците. Лежало и…си туптяло. Туп-туп…Туп-туп…Туп-туп…
Всеки ден по пътеката минавали хора. Млади и стари. Високи и ниски. Безстрашни и страхливи. Усмихнати и навъсени. Пъргави и бавни. Щастливи и нещастни. Безгрижни и самотни. Светли и тъмни. Шумни и тихи. Забавни и скучни. Скромни и самонадеяни. Щедри и стиснати. Всеотдайни и егоистични. Обичащи и мразещи. Красиви и грозни…
Камъчето–сърчице туптяло и искало да бъде забелязано от минувачите. Затова, когато някой минавал покрай него, то затуптявало толкова силно, че се зачервявало и започвало да свети и да искри до пръсване…
Но, каквото и да правело камъчето-сърчице, каквито и усилия да полагало, никой не го поглеждал.
Хората го прескачали, тъпчели, търкаляли, подритвали, дялкали, счуквали и раздробявали на малки камъчета-сърчица, което постепенно отнемало силата му да тупти…
Но, ето че един слънчев пролетен ден, малко русо момиченце, с розови очилца и две стърчащи опашлета, клекна до него. Заогледа го с любопитство и….го погали.
Камъчето-сърчице се сепна. Спря да тупти. Уплаши се. Сви се. Сгърчи се. Спотаи се. Досега никой не беше го докосвал. С обич.
Момиченцето го вдигна внимателно с малките си пръстчета и нежно го постави в шепата, голяма колкото камъчето-сърчице. Загледа го втренчено с небесносините си очи, запърха бързо с миглички, а усмивката му постепенно ставаше все по-широка, сияйна и възторжена.
Извади от джобчето си снежнобяла кърпичка, разтвори я и внимателно постави камъчето-сърчице в нея. Целуна го, погали го още веднъж, зави го грижовно с краищата и го притисна към развълнуваното си сърчице.
Камъчето-сърчице засия, заискри и отново затуптя. Силно, ритмично. Затуптя и се усмихна широко. Щастливо, че е забелязано и обичано.
НА СВЕТУЛЧЕСТИТЕ ЗВЕЗДИ
Деляна Караиванова - директор на ДГ №7 "Светулка"
Блещукат ярки и уверени звезди.
Разсичат мрака уж плахо, но пламтят с искри.
Танцуват с облаци и във светулчест стих,
щуреят лудо, с плам и с лунен вик.
В ноктюрно, с нежност и ефир,
влюбено, със красота и стил.
Щуро, в люляков омаен вик,
с обич и безкрайност,
себе си ви посветих...